Тук седим, седим на тротоара,
свирим, пеем, пушим цигара.
Тук събирам, събирам очите.
Спират, спират мъжете, жените.

Кларинетът играе, полита.
Профучават бясно колите.
Прозвучава акордеона
и децата редят се в колона.

А китарата бясна препуска,
по цигулката лъкът се спуска.
Пеем вече няколко часа
и народът тълпи се на маси.

Тука свиря без да ми пука,
във ушите звучи тарамбука,
Тук очаквам нощта да пристигне,
тук очаквам звездите да мигнат.

Общо взето - аз и тротоара...
Аз не мога без него и мойта китара.
Тук живея, тука се радвам,
тука пиша, тука обядвам.

За закуска - топли мекици.
Музиканти за съученици,
Улицата е моят учител.
Уча много, когато се скитам.

И сезони сезоните сменят,
хората се разделят и женят.
Аз обичам живота без мяра!
Аз обичам живота-китара!