4.11.2012 г., 16:31

Музикантски живот

539 0 0

Тук седим, седим на тротоара,
свирим, пеем, пушим цигара.
Тук събирам, събирам очите.
Спират, спират мъжете, жените.

Кларинетът играе, полита.
Профучават бясно колите.
Прозвучава акордеона
и децата редят се в колона.

А китарата бясна препуска,
по цигулката лъкът се спуска.
Пеем вече няколко часа
и народът тълпи се на маси.

Тука свиря без да ми пука,
във ушите звучи тарамбука,
Тук очаквам нощта да пристигне,
тук очаквам звездите да мигнат.

Общо взето - аз и тротоара...
Аз не мога без него и мойта китара.
Тук живея, тука се радвам,
тука пиша, тука обядвам.

За закуска - топли мекици.
Музиканти за съученици,
Улицата е моят учител.
Уча много, когато се скитам.

И сезони сезоните сменят,
хората се разделят и женят.
Аз обичам живота без мяра!
Аз обичам живота-китара!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Съншайн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...