Музиката отшумява бавно
Музиката отшумява бавно,
танцът свършва театрално,
навън вали банално,
а в сърцето става кално!...
Спомени се гонят в полумрака,
часовникът тиктака,
някой някой чака,
отминава за живот мерака...
Дъждът вали, а с него
отиват във канала
мечти, желания и его
остава само тишината!...
И спомени се гонят хаотично,
разказват за целувки,
за забравени усмивки...
бяха истински и без преструвки!...
Музиката отшумява, а след нея
настъпва тишина зловеща,
отиват си последни гости,
нощта остава гледаща насреща.
Тиха и безбрежна
със своите звезди,
няма никаква надежда,
сам поетът си стои
и пие от последната си чаша с рими,
това са жертви допустими -
сърце, душа, надежди...
Поетът пие, без някой да го забележи!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добромир Иванов Все права защищены
