Музиката отшумява бавно

Музиката отшумява бавно,

танцът свършва театрално,

навън вали банално,

а в сърцето става кално!...

Спомени се гонят в полумрака,

часовникът тиктака,

някой някой чака,

отминава за живот  мерака...

Дъждът вали, а с него

отиват във канала

мечти, желания и его

остава само тишината!...

И спомени се гонят хаотично,

разказват за целувки,

за забравени усмивки...

бяха истински и без преструвки!...

Музиката отшумява, а след нея

настъпва тишина зловеща,

отиват си последни гости,

нощта остава гледаща насреща.

Тиха и безбрежна

със своите звезди,

няма никаква надежда,

сам поетът си стои

и пие от последната си чаша с рими,

това са жертви допустими -

сърце, душа, надежди...

Поетът пие, без някой да го забележи!...