И аз те предначертах...

И те обрекох...

И отворих сетивата ти за себе си

Оставих своя глас да тръпне в ушите ти...

И наредих на сянката си да преследва дните ти...

В един завършен кръг те прелях!

Страхът нечакан гост засели се в очите ми.

Мечтите неродени потъваха в тях.

В съня убийствено жесток видения долитаха

и всичко свято се почерни пак...

Но чувах думите зовящи плахо, истинно,

кълнящ се поглед ме догони благ.

В деня измислено широк съмнения ме вплитаха

и нещо сляпо ме поведе в бяг...

И аз се предначертах...

И се обрекох...

И отворих сетивата си за теб...

Оставих твоя глас да тръпне в ушите ми...

И наредих на сянката ти да преследва дните ми.

В един завършен кръг се прелях...