Feb 19, 2009, 4:32 PM

My perfect circle

  Poetry » Love
810 0 1
 

И аз те предначертах...

И те обрекох...

И отворих сетивата ти за себе си

Оставих своя глас да тръпне в ушите ти...

И наредих на сянката си да преследва дните ти...

В един завършен кръг те прелях!

 

Страхът нечакан гост засели се в очите ми.

Мечтите неродени потъваха в тях.

В съня убийствено жесток видения долитаха

и всичко свято се почерни пак...

 

Но чувах думите зовящи плахо, истинно,

кълнящ се поглед ме догони благ.

В деня измислено широк съмнения ме вплитаха

и нещо сляпо ме поведе в бяг...

 

И аз се предначертах...

И се обрекох...

И отворих сетивата си за теб...

Оставих твоя глас да тръпне в ушите ми...

И наредих на сянката ти да преследва дните ми.

В един завършен кръг се прелях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наречи ме All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...