Място за спомени
Имам си свое място за спомени -
малка прашна кутия.
Там е скътана розата – сухата,
дето с любов подари ми я.
Там държа усмихнати вечери
с дъх солен на пясък и вино.
Скрито от хорските погледи
щастие-греховно и непростимо.
Имам си моето място със щастие,
дето никой не може да види.
Там сме ти и аз, луната и вятъра,
и Любовта. Това напълно ми стига.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Все права защищены
