Имам си свое място за спомени -
малка прашна кутия.
Там е скътана розата – сухата,
дето с любов подари ми я.
Там държа усмихнати вечери
с дъх солен на пясък и вино.
Скрито от хорските погледи
щастие-греховно и непростимо.
Имам си моето място със щастие,
дето никой не може да види.
Там сме ти и аз, луната и вятъра,
и Любовта. Това напълно ми стига.
© Мариана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
