20 мар. 2012 г., 16:21

Мъчно ми е

731 0 3

Честен ли е тоз живот,
кат постоянно лее тежкий си хомот.
С какво заслужихме всички тия мъки и страдания,
къде сгрешихме толкоз много, че удря ни тъй силно и праща ни в тягостни ридания?

 

Пукна пролет,  и вместо нов живот да потече,
Господът една от рожбите невинний си взе.
Съществува ли Всевишният въобще, щом всички
в сълзи и нещастия се къпем...


Според мене – НЕ! Не съществува никаква месия,
всичко е една заблуда грозна и няма оправия!
Щом така безмилостно децата той прибира
и тръшка всекиго на пода,
това не господ, мили хора,
това е Безкористната – майката Природа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...