20 мар. 2012 г., 16:21

Мъчно ми е 

  Поэзия » Другая
505 0 3

Честен ли е тоз живот,
кат постоянно лее тежкий си хомот.
С какво заслужихме всички тия мъки и страдания,
къде сгрешихме толкоз много, че удря ни тъй силно и праща ни в тягостни ридания?

 

Пукна пролет,  и вместо нов живот да потече,
Господът една от рожбите невинний си взе.
Съществува ли Всевишният въобще, щом всички
в сълзи и нещастия се къпем...


Според мене – НЕ! Не съществува никаква месия,
всичко е една заблуда грозна и няма оправия!
Щом така безмилостно децата той прибира
и тръшка всекиго на пода,
това не господ, мили хора,
това е Безкористната – майката Природа.

© Мартин Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??