Мъчно ми е
Честен ли е тоз живот,
кат постоянно лее тежкий си хомот.
С какво заслужихме всички тия мъки и страдания,
къде сгрешихме толкоз много, че удря ни тъй силно и праща ни в тягостни ридания?
Пукна пролет, и вместо нов живот да потече,
Господът една от рожбите невинний си взе.
Съществува ли Всевишният въобще, щом всички
в сълзи и нещастия се къпем...
Според мене – НЕ! Не съществува никаква месия,
всичко е една заблуда грозна и няма оправия!
Щом така безмилостно децата той прибира
и тръшка всекиго на пода,
това не господ, мили хора,
това е Безкористната – майката Природа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Иванов Всички права запазени
