Mar 20, 2012, 4:21 PM

Мъчно ми е

  Poetry » Other
726 0 3

Честен ли е тоз живот,
кат постоянно лее тежкий си хомот.
С какво заслужихме всички тия мъки и страдания,
къде сгрешихме толкоз много, че удря ни тъй силно и праща ни в тягостни ридания?

 

Пукна пролет,  и вместо нов живот да потече,
Господът една от рожбите невинний си взе.
Съществува ли Всевишният въобще, щом всички
в сълзи и нещастия се къпем...


Според мене – НЕ! Не съществува никаква месия,
всичко е една заблуда грозна и няма оправия!
Щом така безмилостно децата той прибира
и тръшка всекиго на пода,
това не господ, мили хора,
това е Безкористната – майката Природа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...