27 мар. 2006 г., 18:27

Мъдростта е тъга

1.2K 0 4

 МЪДРОСТТА Е ТЪГА
           
Чак досадник - как го каза!
Интересно беше ти, нали.
Защо натрупа се досада,
проблемът мой ли е, дали?

Постигаш нещо и се дръпваш
недоволна, ненаситна в любовта.
Отричаш се и отново търсиш
съвършенството на грешната земя.

Тръгвам си сред куп въпроси.
Да ги задам ли - ненужно е това.
Благодарен съм и нямам рани,
само малко мъдрост и малко тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Статев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...