27 mar 2006, 18:27

Мъдростта е тъга

  Poesía
1.2K 0 4

 МЪДРОСТТА Е ТЪГА
           
Чак досадник - как го каза!
Интересно беше ти, нали.
Защо натрупа се досада,
проблемът мой ли е, дали?

Постигаш нещо и се дръпваш
недоволна, ненаситна в любовта.
Отричаш се и отново търсиш
съвършенството на грешната земя.

Тръгвам си сред куп въпроси.
Да ги задам ли - ненужно е това.
Благодарен съм и нямам рани,
само малко мъдрост и малко тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Статев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...