МЪДРОСТТА Е ТЪГА
Чак досадник - как го каза!
Интересно беше ти, нали.
Защо натрупа се досада,
проблемът мой ли е, дали?
Постигаш нещо и се дръпваш
недоволна, ненаситна в любовта.
Отричаш се и отново търсиш
съвършенството на грешната земя.
Тръгвам си сред куп въпроси.
Да ги задам ли - ненужно е това.
Благодарен съм и нямам рани,
само малко мъдрост и малко тъга.
© Светослав Статев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
