26 окт. 2007 г., 09:21
Мъгла
Мъгла
Слънцето си отиде, настъпи твоя час,
нощта се спуска над света като завеса,
представлението свърши, хората си отидоха,
тишината завладя студения свят.
Като покривало спуска се сивата мъгла,
образите заличава и прелива пейзажа.
Сенки сред дърветата се прокарват
и ти се чудиш: "Наистина ли има нещо там?"
В часа на утринната мъгла, когато
няма и най-малък помен от светлина
и призраци неспокойни бродят,
страховете бавно се прокрадват:
"Ще дойде ли слънцето днес,
или за последен път видяхме го веч?"
© Диляна Неделчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Дано!!!
-
Недей така, дано винаги да свети слънцето за нас!!!
-
Винаги ще има слънце!
Да е светло на душата ти.
С обич, Диляна.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Човек пише за мрак, тъмнина и мъгла и вие си мислите,ч е е нещастен.
Та аз обичам това време.
Това че ситхчето е такова е просто защото сутринта като я гледах мъглата и си преставях как няколко сладки вампирчета и демончета се показват от там.