Мъгла
Мъгла
Слънцето си отиде, настъпи твоя час,
нощта се спуска над света като завеса,
представлението свърши, хората си отидоха,
тишината завладя студения свят.
Като покривало спуска се сивата мъгла,
образите заличава и прелива пейзажа.
Сенки сред дърветата се прокарват
и ти се чудиш: "Наистина ли има нещо там?"
В часа на утринната мъгла, когато
няма и най-малък помен от светлина
и призраци неспокойни бродят,
страховете бавно се прокрадват:
"Ще дойде ли слънцето днес,
или за последен път видяхме го веч?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
