Тъжни,студени и безжизнени лица гледат уморени утро побеляло във мъгла. Тъй заменени останаха и без сърца от болка ослепели, всеки цвят е някаква тъга. Влюбени тела губят се,намират, а съдбата им плаче горчиво в съня. Влюбени деца чувствата си крият, а небето им изпраща мъгла след мъгла. С очи споделени и със ангелски крила не стигат те бряг, като кораб без платна. Тъй заличени следи остават от нощта, а слънцето самотно им напомня за деня. Разлюбени тела мечтите не откриват, без сърца топят се в пламък тишина. Разлюбени деца в бездна сива умират вплели ръце угасват от капка светлина. Уморени сърца до прага на вратата заспиват, чакат да почука на нея смъртта. Уморени слънца небето синьо не достигат, а давят се в гъстата мъгла.
И аз си имам една "Мъгла"
Стана ми интересно.
Колкото до препраткат към "Атлас" (а дали песента не си е все пак на Дони и Момчил ,има нещо такова към края, но за мен е по-скоро визуално. Стиха ти ми навява малко по-други мисли. И освен това ми хареса
Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.