Мъгла
Тъжни,студени
и безжизнени лица
гледат уморени
утро побеляло във мъгла.
Тъй заменени
останаха и без сърца
от болка ослепели,
всеки цвят е някаква тъга.
Влюбени тела
губят се,намират,
а съдбата им плаче горчиво в съня.
Влюбени деца
чувствата си крият,
а небето им изпраща мъгла след мъгла.
С очи споделени
и със ангелски крила
не стигат те бряг,
като кораб без платна.
Тъй заличени
следи остават от нощта,
а слънцето самотно
им напомня за деня.
Разлюбени тела
мечтите не откриват,
без сърца топят се в пламък тишина.
Разлюбени деца
в бездна сива умират
вплели ръце угасват от капка светлина.
Уморени сърца
до прага на вратата заспиват,
чакат да почука на нея смъртта.
Уморени слънца
небето синьо не достигат,
а давят се в гъстата мъгла.
и безжизнени лица
гледат уморени
утро побеляло във мъгла.
Тъй заменени
останаха и без сърца
от болка ослепели,
всеки цвят е някаква тъга.
Влюбени тела
губят се,намират,
а съдбата им плаче горчиво в съня.
Влюбени деца
чувствата си крият,
а небето им изпраща мъгла след мъгла.
С очи споделени
и със ангелски крила
не стигат те бряг,
като кораб без платна.
Тъй заличени
следи остават от нощта,
а слънцето самотно
им напомня за деня.
Разлюбени тела
мечтите не откриват,
без сърца топят се в пламък тишина.
Разлюбени деца
в бездна сива умират
вплели ръце угасват от капка светлина.
Уморени сърца
до прага на вратата заспиват,
чакат да почука на нея смъртта.
Уморени слънца
небето синьо не достигат,
а давят се в гъстата мъгла.
© Христо All rights reserved.
