xpuc4o (Христо)
61 183
22.09.2006 г., 10:38 ч.

Мъгла 

  Поезия
546 0 5
Тъжни,студени
        и безжизнени лица
  гледат уморени
     утро побеляло във мъгла.
Тъй заменени
     останаха и без сърца
  от болка ослепели,
     всеки цвят е някаква тъга.
Влюбени тела
      губят се,намират,
  а съдбата им плаче горчиво в съня.
Влюбени деца
     чувствата си крият,
  а небето им изпраща мъгла след мъгла.
С очи споделени
   и със ангелски крила
 не стигат те бряг,
     като кораб без платна.
Тъй заличени
    следи остават от нощта,
  а слънцето самотно
          им напомня за деня.
Разлюбени тела
       мечтите не откриват,
  без сърца топят се в пламък тишина.
Разлюбени деца
         в бездна сива умират
  вплели ръце угасват от капка светлина.
Уморени сърца
          до прага на вратата заспиват,
  чакат да почука на нея смъртта.
Уморени слънца
             небето синьо не достигат,
       а давят се в гъстата мъгла.

© Христо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти!
  • И аз си имам една "Мъгла"
    Стана ми интересно.
    Колкото до препраткат към "Атлас" (а дали песента не си е все пак на Дони и Момчил ,има нещо такова към края, но за мен е по-скоро визуално. Стиха ти ми навява малко по-други мисли. И освен това ми хареса
    Поздрави!
  • Идеята ти е взаимствана(знаеш от къде),но изпълнението е хубаво и те поздравявам!
    Аз също обожавам"Атлас"!
  • Благодаря ти Христо!!
  • Много хубав стих!!!
    Хареса ми!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??