Предизвикано от коментар на Джекил (Иво)
Страх ме е, не смея да заспя,
защото ще се събудя под руините.
А думите на нежните ръце,
ще ги носят в тъмно пеперудите.
Болката не я рисувам вече.
В палитрата остана само сиво,
то разби сърцето ми на две,
а в сънищата всичко е мъгливо!
Вземи си четката, потънала е в прах,
рисувай образи и съществувай.
Себе си във никой не познах, ...