kity (Людмила Нилсън)
145 8539
3.12.2007 г., 10:33 ч.

Мъгла 

  Поезия » Друга
1203 0 31
 

 

Предизвикано от коментар на Джекил (Иво)

 

 

 

Страх ме е, не смея да заспя,

защото ще се събудя  под руините.

А думите на нежните ръце,

ще ги носят в тъмно пеперудите.

 Болката не я рисувам вече.

В палитрата остана само сиво,

то разби сърцето ми на две,

а в сънищата всичко е мъгливо!

Вземи си четката, потънала е в прах,

рисувай образи и съществувай.

Себе си във никой не познах,

продадеш ли ги, ти сам пирувай.

Мълчание не исках, но ми даде.

Посади го, като е плевел, ме души.

В онази нощ, безжално ме продаде,

за секунда всичко в мене разруши.

Несънувано за мене не остана,

нали ти казах - стеле се мъгла.

И с нея е сега постелята застлана,

а за завивка ползвам мойта самота.

Водопадно се стичат и сълзите,

 там, някъде, потъва ми сърцето.

Пълноводни, бурно грабват го реките

и се вливат с него във морето.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??