Мъгла
Предизвикано от коментар на Джекил (Иво)
Страх ме е, не смея да заспя,
защото ще се събудя под руините.
А думите на нежните ръце,
ще ги носят в тъмно пеперудите.
Болката не я рисувам вече.
В палитрата остана само сиво,
то разби сърцето ми на две,
а в сънищата всичко е мъгливо!
Вземи си четката, потънала е в прах,
рисувай образи и съществувай.
Себе си във никой не познах,
продадеш ли ги, ти сам пирувай.
Мълчание не исках, но ми даде.
Посади го, като е плевел, ме души.
В онази нощ, безжално ме продаде,
за секунда всичко в мене разруши.
Несънувано за мене не остана,
нали ти казах - стеле се мъгла.
И с нея е сега постелята застлана,
а за завивка ползвам мойта самота.
Водопадно се стичат и сълзите,
там, някъде, потъва ми сърцето.
Пълноводни, бурно грабват го реките
и се вливат с него във морето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
_
