7 нояб. 2014 г., 00:03

Мъглива прелюдия

513 0 6

Денят преваля...

И нощта напира в мрака чер

земята да покрие!

Мъглата мокра

с нея бе се съюзила?

Потулваха едно след друго

къщи ,хора...!?

Под мижавите лампи

кръстопътни... Се губеха

едно след друго силуети мрачни.

Който бързаха... Но за къде!?

Не зная.

Коли се чуваха!

Но всъщност светлините

подсказваха на къде вървят-

за къде забързано шумят.

А там от прозореца

се взирах... Аз да видя!?

Поне един усмихнат,

забързан към дома човек.

Но всъщност мъглата

всичко бе отнела...

Дори терасата отпред!

Чувах в камината как тихо

пукаха дървата.

И в този миг!?

Във къщи влезна

от дълго чакан силует!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зрасти Ице за мен е малък празник когато прочетеш нещо мое и коментираш!!!!
    Много се радвам когато имам близък по населини градове приятел с когото мога да коментирам поезия!!! Благодаря ти Кръстина за хубавия коментар!
    Еве много се радвам че оцени стиха ми и коментира!Това за мен значи много !!!
    Усмивки на всички!!!
  • Прекрасно е, красиво-образно и чувствено..., всъщност мъглата не е потискаща, мъглата е загадка...!!!
  • "Но всъщност светлините

    подсказваха накъде вървят-

    закъде забързано шумят.

    А там от прозореца

    се взирах... Аз да видя!?

    Поне един усмихнат,

    забързан към дома човек."
    .....................................................
    Много образен стих, който съдържа важно послание
    за живота. Животът е не само съдба, той може да бъде и такъв какъвто ние си го направим, намръщен или усмихнат, облачен или слънчев, не всичко зависи от съдбата, зависи и от нас самите.
    Поздрави и от мен!
  • !
  • Благодаря Тони!Радвам се че коментира!Усмивки ти желая!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....