7 нояб. 2014 г., 00:03

Мъглива прелюдия

511 0 6

Денят преваля...

И нощта напира в мрака чер

земята да покрие!

Мъглата мокра

с нея бе се съюзила?

Потулваха едно след друго

къщи ,хора...!?

Под мижавите лампи

кръстопътни... Се губеха

едно след друго силуети мрачни.

Който бързаха... Но за къде!?

Не зная.

Коли се чуваха!

Но всъщност светлините

подсказваха на къде вървят-

за къде забързано шумят.

А там от прозореца

се взирах... Аз да видя!?

Поне един усмихнат,

забързан към дома човек.

Но всъщност мъглата

всичко бе отнела...

Дори терасата отпред!

Чувах в камината как тихо

пукаха дървата.

И в този миг!?

Във къщи влезна

от дълго чакан силует!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зрасти Ице за мен е малък празник когато прочетеш нещо мое и коментираш!!!!
    Много се радвам когато имам близък по населини градове приятел с когото мога да коментирам поезия!!! Благодаря ти Кръстина за хубавия коментар!
    Еве много се радвам че оцени стиха ми и коментира!Това за мен значи много !!!
    Усмивки на всички!!!
  • Прекрасно е, красиво-образно и чувствено..., всъщност мъглата не е потискаща, мъглата е загадка...!!!
  • "Но всъщност светлините

    подсказваха накъде вървят-

    закъде забързано шумят.

    А там от прозореца

    се взирах... Аз да видя!?

    Поне един усмихнат,

    забързан към дома човек."
    .....................................................
    Много образен стих, който съдържа важно послание
    за живота. Животът е не само съдба, той може да бъде и такъв какъвто ние си го направим, намръщен или усмихнат, облачен или слънчев, не всичко зависи от съдбата, зависи и от нас самите.
    Поздрави и от мен!
  • !
  • Благодаря Тони!Радвам се че коментира!Усмивки ти желая!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...