7 nov 2014, 0:03

Мъглива прелюдия

512 0 6

Денят преваля...

И нощта напира в мрака чер

земята да покрие!

Мъглата мокра

с нея бе се съюзила?

Потулваха едно след друго

къщи ,хора...!?

Под мижавите лампи

кръстопътни... Се губеха

едно след друго силуети мрачни.

Който бързаха... Но за къде!?

Не зная.

Коли се чуваха!

Но всъщност светлините

подсказваха на къде вървят-

за къде забързано шумят.

А там от прозореца

се взирах... Аз да видя!?

Поне един усмихнат,

забързан към дома човек.

Но всъщност мъглата

всичко бе отнела...

Дори терасата отпред!

Чувах в камината как тихо

пукаха дървата.

И в този миг!?

Във къщи влезна

от дълго чакан силует!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зрасти Ице за мен е малък празник когато прочетеш нещо мое и коментираш!!!!
    Много се радвам когато имам близък по населини градове приятел с когото мога да коментирам поезия!!! Благодаря ти Кръстина за хубавия коментар!
    Еве много се радвам че оцени стиха ми и коментира!Това за мен значи много !!!
    Усмивки на всички!!!
  • Прекрасно е, красиво-образно и чувствено..., всъщност мъглата не е потискаща, мъглата е загадка...!!!
  • "Но всъщност светлините

    подсказваха накъде вървят-

    закъде забързано шумят.

    А там от прозореца

    се взирах... Аз да видя!?

    Поне един усмихнат,

    забързан към дома човек."
    .....................................................
    Много образен стих, който съдържа важно послание
    за живота. Животът е не само съдба, той може да бъде и такъв какъвто ние си го направим, намръщен или усмихнат, облачен или слънчев, не всичко зависи от съдбата, зависи и от нас самите.
    Поздрави и от мен!
  • !
  • Благодаря Тони!Радвам се че коментира!Усмивки ти желая!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...