yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
29 нояб. 2016 г., 11:48

Мъждукаща вяра 

  Поэзия » Свободный стих
337 0 7

Глава навел, изпращаш мисълта

като послание към мъждукащата вяра.

Но ти не си загубил всичко.

В този късен час докоснал си вярата

на усмихнатия до теб човек.

И когато сте двама, вярата тихичко

с пръсти те докосва.

И пак е ден и нощ. Не долавяш,

че си променен.

Поглед влюбен вторачил си напред.

А той в себе си ти поднася пролетта

наситена с дъха на белия салкъм.

И капеш цвят от вишни е посипал твоя път.

Грабва те силата на радостта.

А после от пролетта в лято и през топла есен

достигнал си до старостта.

Тогава поглед мил отправяш към

посланието пожълтяло,

а вярата те гледа в очите и

се шегува с младостта.

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Силви. лека вечер ти желая.
  • "..наситена с дъха на белия салкъм.
    И капеш цвят от вишни е посипал твоя път."
    Красиво е!
  • Благодаря Есе. Лек ден желая
  • "Мъждукаща вяра". Допадна ми заглавието, както и стихотворението. Дали вярата е мъждукаща или не, важно е никога да не я губим! Поздравления, Йонче!
  • Благодаря ви за хубавите коментари.
  • Много точно и актуално..., животът, всъщност е един прекрасен филм...!!!
    'И капеш цвят от вишни е посипал твоя път.
    Грабва те силата на радостта.
    А после от пролетта в лято и през топла есен
    достигнал си до старостта."
  • Прочитайки това философско като послание твое стихотворение, Йонка, се замислих дали всяка вяра не е мъждукаща /или мъждееща/. Това малко ми напомня ситуацията с променливия ток и правия. Бобините на мъждукащата вяра не произвеждат ли онази - фанатичната? И изобщо имаме ли нужда от нея? Губейки младостта, ние все повече забелязваме остатъците от пролет в душите си и на тях се осланяме. Хубаво стихотворение си написала. Замислящо!
Предложения
: ??:??