29.11.2016 г., 11:48 ч.

Мъждукаща вяра 

  Поезия » Свободен стих
361 0 7
Глава навел, изпращаш мисълта
като послание към мъждукащата вяра.
Но ти не си загубил всичко.
В този късен час докоснал си вярата
на усмихнатия до теб човек.
И когато сте двама, вярата тихичко
с пръсти те докосва.
И пак е ден и нощ. Не долавяш,
че си променен.
Поглед влюбен вторачил си напред.
А той в себе си ти поднася пролетта
наситена с дъха на белия салкъм. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??