Мъждукаща вяра
Глава навел, изпращаш мисълта
като послание към мъждукащата вяра.
Но ти не си загубил всичко.
В този късен час докоснал си вярата
на усмихнатия до теб човек.
И когато сте двама, вярата тихичко
с пръсти те докосва.
И пак е ден и нощ. Не долавяш,
че си променен.
Поглед влюбен вторачил си напред.
А той в себе си ти поднася пролетта
наситена с дъха на белия салкъм.
И капеш цвят от вишни е посипал твоя път.
Грабва те силата на радостта.
А после от пролетта в лято и през топла есен
достигнал си до старостта.
Тогава поглед мил отправяш към
посланието пожълтяло,
а вярата те гледа в очите и
се шегува с младостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
