23 июл. 2011 г., 11:41

Мъже 

  Поэзия » Юмористическая
908 0 1

Нарекъл той себе си "мъж" ,
 а се държи като животно не веднъж...
Но всички те примамват с нещо нас – жените
и като глупачки връзваме се на лъжите.
Едните прекалено много те обичат,
ден след  ден в любов се вричат.
Другите са  първо някак несериозни,
после стават прекалено претенциозни.
 Общо взето, няма средина при тях -
или много на добре е или супер зле е.
 Но сте секси, готини, горещи, 
 да ни се прииска нещо.  

 Седиш си там отвън, на бара, 
 току що два бързи джина вкарал.
 Поглеждаш уж леко и тактично,
ама всичките те виждат.
Чувството не се описва,
 точно затова е чувство.
 Но понякога ми липсва 
 тая тръпка, т'ва безумство.
 Но засичат ни се погледите - и сега какво?
 Вместо да ме заговориш,
 седиш си, пиеш си и не знаеш к'во да сториш.
Пак се стигна до това, че всичко е само във ума -
 оставаш си такъв като останалите мъжки,
ходи си там със твойте дружки.






© Звездимира Десподова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??