23.07.2011 г., 11:41

Мъже

1.2K 0 1

Нарекъл той себе си "мъж" ,
 а се държи като животно не веднъж...
Но всички те примамват с нещо нас – жените
и като глупачки връзваме се на лъжите.
Едните прекалено много те обичат,
ден след  ден в любов се вричат.
Другите са  първо някак несериозни,
после стават прекалено претенциозни.
 Общо взето, няма средина при тях -
или много на добре е или супер зле е.
 Но сте секси, готини, горещи, 
 да ни се прииска нещо.  

 Седиш си там отвън, на бара, 
 току що два бързи джина вкарал.
 Поглеждаш уж леко и тактично,
ама всичките те виждат.
Чувството не се описва,
 точно затова е чувство.
 Но понякога ми липсва 
 тая тръпка, т'ва безумство.
 Но засичат ни се погледите - и сега какво?
 Вместо да ме заговориш,
 седиш си, пиеш си и не знаеш к'во да сториш.
Пак се стигна до това, че всичко е само във ума -
 оставаш си такъв като останалите мъжки,
ходи си там със твойте дружки.






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звездимира Десподова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...