Идваха да грабят.
Каквото взеха – взеха.
Дали го пазят?!
Не знам, не вярвам.
Вероятно колкото
да отмъщават.
Обичаха не мен,
а тялото ми
и това, което
позволявах.
Обичах ги
и взимах своето
като причастие.
Дали са ме обичали?
Навярно, да!
Но не видяха
в мен Жената.
Не ме приеха.
Нужно е участие.
Аз отнемах
от душите им.
А за сбогом -
същността им.
© Росилина Хесапчиева Все права защищены