Идваха да грабят.
Каквото взеха – взеха.
Дали го пазят?!
Не знам, не вярвам.
Вероятно колкото
да отмъщават.
Обичаха не мен,
а тялото ми
и това, което
позволявах.
Обичах ги
и взимах своето
като причастие.
Дали са ме обичали?
Навярно, да!
Но не видяха
в мен Жената.
Не ме приеха.
Нужно е участие.
Аз отнемах
от душите им.
А за сбогом -
същността им.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
