Идваха да грабят.
Каквото взеха – взеха.
Дали го пазят?!
Не знам, не вярвам.
Вероятно колкото
да отмъщават.
Обичаха не мен,
а тялото ми
и това, което
позволявах.
Обичах ги
и взимах своето
като причастие.
Дали са ме обичали?
Навярно, да!
Но не видяха
в мен Жената.
Не ме приеха.
Нужно е участие.
Аз отнемах
от душите им.
А за сбогом -
същността им.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
