23.01.2020 г., 23:39

Мъжете

1.1K 2 4

Идваха да грабят.

Каквото взеха – взеха.

Дали го пазят?!

Не знам, не вярвам.

Вероятно колкото

да отмъщават.

Обичаха не мен,

а тялото ми

и това, което

позволявах.

Обичах ги

и взимах своето

като причастие.

Дали са ме обичали?

Навярно, да!

Но не видяха

в мен Жената.

Не ме приеха.

Нужно е участие.

Аз отнемах

от душите им.

А за сбогом -

същността им.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...