23.01.2020 г., 23:39

Мъжете

1.1K 2 4

Идваха да грабят.

Каквото взеха – взеха.

Дали го пазят?!

Не знам, не вярвам.

Вероятно колкото

да отмъщават.

Обичаха не мен,

а тялото ми

и това, което

позволявах.

Обичах ги

и взимах своето

като причастие.

Дали са ме обичали?

Навярно, да!

Но не видяха

в мен Жената.

Не ме приеха.

Нужно е участие.

Аз отнемах

от душите им.

А за сбогом -

същността им.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...