16 мая 2010 г., 19:36

"Мъжка" гейша

1K 0 11

                          На всички Еви

 

Някои жени общуват с „меките китки” -

само те ги разбирали.

Други предпочитат мъжете с грубия секс -

само те на „върха” ги издигали.

Аз съм някъде по средата -„средния ешалон”,

обитаващ пространството между тенекиен гараж

и палати  на няколко ката,

без пари, но с кураж, че съм все още в играта.

Мъжът еталон, покриващ широкия спектър,

заместващ „въздуха под налягане”, в поредния розов балон.

Утехата преди лягане: ”Надцаках го моя, не съм „метър”!”.

След бурята в чашата - удобен заслон.

Масажирам ви самочувствието,

в интелекта ви имплантирам и по мъничко силикон.

За стиховете ви съм Пегасът, т.е. умореният вихрогон.

Аз съм меласата за кубинския ром,

пурата нежно свита,

която в устата влиза със взлом

и ломи с копита предразсъдъци стари,

преобръща наопаки морални хастари

и мъсти за пропиляното време извън райските двери.

Имахте нужда от мен, затова ме намерихте.

Няма повече какво да ви  дам!

Сбогом, от един Адам!

 За мен ще ви напомнят само стъпките

по ниския ми кредитен таван!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....