Мъжкото съмнение

Поэзия » Другая

472 0 8

Главата ми е бомба. Ръцете ми - стрели.

Душата ми е зомба. В сърцето ми вали.

Кръвта ми се размива. И става на вода.

Срама не се измива. Оставя си следа.

А пътя става труден. И носи ми вреда.

И ставам някак гузен и удрям на греда.

Денят ми все куцука. Със патерици - две.

Нощта на прага чука. А вятърът реве.

И всичко се преплита... в усукано въже.

Такива ли са, Боже, и другите мъже?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Самодива (Вики)

Интересен въпрос, наистина, но... нека говорят мъжете Поздрави!

2015-06-30T11:04:45+03:00
Tzvetna (Цвета Иванова)

Чудесно описание на случващото се в мъжкото съзнание (подсъзнание)
А дали не се случва и с жените при определени обстоятелства. Страхотен ритъм. Много добре написано. Браво,Никола. Прекрасен ден.

2015-06-30T11:02:09+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

" Срама не се измива. Оставя си следа"- съмнение или доказана изневяра- все боли! харесах!

2015-06-29T17:16:20+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,Владислав,Миночка и Анастасия!
Благодаря за коментара и за оценката!Аз се съмнявам, защото търся истината.Съмнението във всичко движи света напред! Това ме утешава
и с това се оправдавам! Поздрави от мен и хубав ви ден!

2015-06-29T15:32:05+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Горе главата,всичко отминава,днес си тъжен утре щастлив,пустия му живот, какво ли не прави с нас!

2015-06-29T11:38:18+03:00