Главата ми е бомба. Ръцете ми - стрели.
Душата ми е зомба. В сърцето ми вали.
Кръвта ми се размива. И става на вода.
Срама не се измива. Оставя си следа.
А пътя става труден. И носи ми вреда.
И ставам някак гузен и удрям на греда.
Денят ми все куцука. Със патерици - две.
Нощта на прага чука. А вятърът реве.
И всичко се преплита... в усукано въже.
Такива ли са, Боже, и другите мъже?