Главата ми е бомба. Ръцете ми - стрели.
Душата ми е зомба. В сърцето ми вали.
Кръвта ми се размива. И става на вода.
Срама не се измива. Оставя си следа.
А пътя става труден. И носи ми вреда.
И ставам някак гузен и удрям на греда.
Денят ми все куцука. Със патерици - две.
Нощта на прага чука. А вятърът реве.
И всичко се преплита... в усукано въже.
Такива ли са, Боже, и другите мъже?
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
