Слънчев ден навън е, а ти с усмивка си сега, 

идва твоята любима, чуваш ù гласа. 

Но в този слънчев ден настъпи мрак във твоята душа, 

защото твоята любима е със лоша вест дошла. 

И казва ти, че няма смисъл, че не те обича 

и във този миг кръвчица от душата ти протича. 

И тогава падаш на земята, стъпва върху теб и започва да те мачка. 

И тогава отиваш в ада със разбитото сърце, 

дяволът ти заповядва да намразиш любовта. 

Част от теб желае да го направи, но другата частица

блика със червената искрица. 

И няма как да забравиш любовта, 

оставаш вечно наранен, остана само пепелта.
И след години твоята любима осъзнава, 

че изпуснала е една любов голяма, 

намушква нож във своята душа

и идва в ада със една молба.
Моля ви, намерете моята любов, 

моля ви, върнете ми го, това е моят зов.
Но късно е, останало е само нараненото сърце, 

кръвчицата по него още си тече

и болката го кара да се гърчи, 

лекарството си ти, но вече стана късно. 

И тогава тя разбира, че загубила е много, 

че без него няма сила иска и се да умре. 

Знай, че той от горе те гледа и страшно много го боли, 

не се срамувай, питай бога, при него отиди.
Целуни го, прегърни го, кажи му, че много съжаляваш, 

защото мъжкото сърце умее да прощава! :)