Мъжкото сърце умее да прощава
Слънчев ден навън е, а ти с усмивка си сега,
идва твоята любима, чуваш ù гласа.
Но в този слънчев ден настъпи мрак във твоята душа,
защото твоята любима е със лоша вест дошла.
И казва ти, че няма смисъл, че не те обича
и във този миг кръвчица от душата ти протича.
И тогава падаш на земята, стъпва върху теб и започва да те мачка.
И тогава отиваш в ада със разбитото сърце,
дяволът ти заповядва да намразиш любовта.
Част от теб желае да го направи, но другата частица
блика със червената искрица.
И няма как да забравиш любовта,
оставаш вечно наранен, остана само пепелта.
И след години твоята любима осъзнава,
че изпуснала е една любов голяма,
намушква нож във своята душа
и идва в ада със една молба.
Моля ви, намерете моята любов,
моля ви, върнете ми го, това е моят зов.
Но късно е, останало е само нараненото сърце,
кръвчицата по него още си тече
и болката го кара да се гърчи,
лекарството си ти, но вече стана късно.
И тогава тя разбира, че загубила е много,
че без него няма сила иска и се да умре.
Знай, че той от горе те гледа и страшно много го боли,
не се срамувай, питай бога, при него отиди.
Целуни го, прегърни го, кажи му, че много съжаляваш,
защото мъжкото сърце умее да прощава! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослав Луджов Всички права запазени
