1 авг. 2016 г., 18:55

Мъжът отсреща

503 0 0

МЪЖЪТ ОТСРЕЩА

 

Този мъж отсреща е ужасен.

Дрипав, смъкнат и мълчи.

Уж няма сили, някак гасне,

Брадат, с бастун и без очи.

 

Ужасен е мъжът отсреща.

Плюе, храчи и вони.

Не търси нищо, а намира нещо.

И без, и без очи.

 

Ужасен мъж е този с бастуна.

Седи на пейката и гледа.

Очите – бели, с глава кратуна.

Очите му са слънчогледи.

 

С бастуна този мъж на пейката

Събира мисли, храни се с тях.

Дънер. Около него хората са вейки:

Аз още чувам. Аз само ослепях.

 

Отсреща е ужасен този мъж.

И не приказва, все е мълчалив.

Но стига. Тъжно. Станах. Изведнъж

В този поглед бяло-сив

 

Видях да се оглежда

Изправен и безпомощен човек.

Без бастун и без надежда.

И уж без болест. Но без лек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...