1 авг. 2016 г., 18:55

Мъжът отсреща

505 0 0

МЪЖЪТ ОТСРЕЩА

 

Този мъж отсреща е ужасен.

Дрипав, смъкнат и мълчи.

Уж няма сили, някак гасне,

Брадат, с бастун и без очи.

 

Ужасен е мъжът отсреща.

Плюе, храчи и вони.

Не търси нищо, а намира нещо.

И без, и без очи.

 

Ужасен мъж е този с бастуна.

Седи на пейката и гледа.

Очите – бели, с глава кратуна.

Очите му са слънчогледи.

 

С бастуна този мъж на пейката

Събира мисли, храни се с тях.

Дънер. Около него хората са вейки:

Аз още чувам. Аз само ослепях.

 

Отсреща е ужасен този мъж.

И не приказва, все е мълчалив.

Но стига. Тъжно. Станах. Изведнъж

В този поглед бяло-сив

 

Видях да се оглежда

Изправен и безпомощен човек.

Без бастун и без надежда.

И уж без болест. Но без лек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...