Мъжът отсреща

МЪЖЪТ ОТСРЕЩА

Този мъж отсреща е ужасен.

Дрипав, смъкнат и мълчи.

Уж няма сили, някак гасне,

Брадат, с бастун и без очи.

Ужасен е мъжът отсреща.

Плюе, храчи и вони.

Не търси нищо, а намира нещо.

И без, и без очи.

Ужасен мъж е този с бастуна.

Седи на пейката и гледа.

Очите – бели, с глава кратуна.

Очите му са слънчогледи.

С бастуна този мъж на пейката

Събира мисли, храни се с тях.

Дънер. Около него хората са вейки:

Аз още чувам. Аз само ослепях.

Отсреща е ужасен този мъж.

И не приказва, все е мълчалив.

Но стига. Тъжно. Станах. Изведнъж

В този поглед бяло-сив

Видях да се оглежда

Изправен и безпомощен човек.

Без бастун и без надежда.

И уж без болест. Но без лек.