Мъжът отсреща
МЪЖЪТ ОТСРЕЩА
Този мъж отсреща е ужасен.
Дрипав, смъкнат и мълчи.
Уж няма сили, някак гасне,
Брадат, с бастун и без очи.
Ужасен е мъжът отсреща.
Плюе, храчи и вони.
Не търси нищо, а намира нещо.
И без, и без очи.
Ужасен мъж е този с бастуна.
Седи на пейката и гледа.
Очите – бели, с глава кратуна.
Очите му са слънчогледи.
С бастуна този мъж на пейката
Събира мисли, храни се с тях.
Дънер. Около него хората са вейки:
Аз още чувам. Аз само ослепях.
Отсреща е ужасен този мъж.
И не приказва, все е мълчалив.
Но стига. Тъжно. Станах. Изведнъж
В този поглед бяло-сив
Видях да се оглежда
Изправен и безпомощен човек.
Без бастун и без надежда.
И уж без болест. Но без лек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
