2 сент. 2024 г., 10:00

Мълчах 

  Поэзия
132 1 2

Сълзи душата ми тъгата носи.

Прелюдия, мъгла, но близките са

лъжата на любов фалшива.

Самота, а те са фарса и лобират.

 

Защо нима в живота глупостта е вяра!

И думите, с лъжа изречени, са истина!

Защо майка сина продава... за да предизвика

съжаление, фалшива и файда.

 

Кога съм се родил не са ме искали...

И помня думите на Баба...

в сряда, петък правят си деца.

Ако беше от любов... него нямаше да има.

 

И тъй започна моята борба...

вярвате ли... мен не ме вълнува...

Това си е моята война и в нея,

само аз воювам. Плача, но не за мен!?

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Приятелю за кой ли път заставаш зад моите писания и ги подкрепяш!За което ти ,Благодаря от сърце!
    А за стиха какво да кажа"Това си е моята война и в нея,само аз воювам.Плача но не за мен!?А за туй че някой никога любов не е почувствал!"Тъжно нали...дори страшно!!!
    До нови,Младене!
    Благодаря на всички прочели мойте ,болки!
  • Поздравление, Ачо!
    Разтърсваща искреност в това изповедно по мъжки и много силно стихотворение.

    "Защо нима в живота глупостта е вяра!
    И думите, с лъжа изречени, са истина!
    ...
    Това си е моята война и в нея,
    само аз воювам. Плача, но не за мен!?"
Предложения
: ??:??