Сълзи душата ми тъгата носи.
Прелюдия, мъгла, но близките са
лъжата на любов фалшива.
Самота, а те са фарса и лобират.
Защо нима в живота глупостта е вяра!
И думите, с лъжа изречени, са истина!
Защо майка сина продава... за да предизвика
съжаление, фалшива и файда.
Кога съм се родил не са ме искали...
И помня думите на Баба...
в сряда, петък правят си деца.
Ако беше от любов... него нямаше да има.
И тъй започна моята борба...
вярвате ли... мен не ме вълнува...
Това си е моята война и в нея,
само аз воювам. Плача, но не за мен!?
© Ангел Всички права запазени
А за стиха какво да кажа"Това си е моята война и в нея,само аз воювам.Плача но не за мен!?А за туй че някой никога любов не е почувствал!"Тъжно нали...дори страшно!!!
До нови,Младене!
Благодаря на всички прочели мойте ,болки!