2.09.2024 г., 10:00

Мълчах

402 1 2

Сълзи душата ми тъгата носи.

Прелюдия, мъгла, но близките са

лъжата на любов фалшива.

Самота, а те са фарса и лобират.

 

Защо нима в живота глупостта е вяра!

И думите, с лъжа изречени, са истина!

Защо майка сина продава... за да предизвика

съжаление, фалшива и файда.

 

Кога съм се родил не са ме искали...

И помня думите на Баба...

в сряда, петък правят си деца.

Ако беше от любов... него нямаше да има.

 

И тъй започна моята борба...

вярвате ли... мен не ме вълнува...

Това си е моята война и в нея,

само аз воювам. Плача, но не за мен!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Приятелю за кой ли път заставаш зад моите писания и ги подкрепяш!За което ти ,Благодаря от сърце!
    А за стиха какво да кажа"Това си е моята война и в нея,само аз воювам.Плача но не за мен!?А за туй че някой никога любов не е почувствал!"Тъжно нали...дори страшно!!!
    До нови,Младене!
    Благодаря на всички прочели мойте ,болки!
  • Поздравление, Ачо!
    Разтърсваща искреност в това изповедно по мъжки и много силно стихотворение.

    "Защо нима в живота глупостта е вяра!
    И думите, с лъжа изречени, са истина!
    ...
    Това си е моята война и в нея,
    само аз воювам. Плача, но не за мен!?"

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...