Мълчаливо
Поръсена от чувствена наслада,
завита с пелената на греха,
осъждаща душата пряма,
накъсваща на сенките дъха.
Родена от минутите... изплакана,
заситена със нечии слова,
наказана и главоломно смазана,
очистваща от демони съня.
Израснала на птиците в гнездата,
обречена безстрашно да лети,
подлъгвана от обич сляпа,
и оцеляла във зората от мечти.
Докосната от полъха на вятъра,
изпила стоновете на дъжда,
Земята обградила галактически,
в утробата си приютила е духа.
Изписала поредните си мисли,
не пощадила чувства... светлина,
живееща съвсем самичка...
във своя дом на края на света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
