Мълчаливо
Поръсена от чувствена наслада,
завита с пелената на греха,
осъждаща душата пряма,
накъсваща на сенките дъха.
Родена от минутите... изплакана,
заситена със нечии слова,
наказана и главоломно смазана,
очистваща от демони съня.
Израснала на птиците в гнездата,
обречена безстрашно да лети,
подлъгвана от обич сляпа,
и оцеляла във зората от мечти.
Докосната от полъха на вятъра,
изпила стоновете на дъжда,
Земята обградила галактически,
в утробата си приютила е духа.
Изписала поредните си мисли,
не пощадила чувства... светлина,
живееща съвсем самичка...
във своя дом на края на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
