Senni (Силвия)
162 1968
16.04.2008 г., 9:23 ч.

Мълчаливо 

  Поезия » Философска
615 0 11

Поръсена от чувствена наслада,

завита с пелената на греха,

осъждаща душата пряма,

накъсваща на сенките дъха.

 

Родена от минутите... изплакана,

заситена със нечии слова,

наказана и главоломно смазана,

очистваща от демони съня.

 

Израснала на птиците в  гнездата,

обречена безстрашно да лети,

подлъгвана от обич сляпа,

и оцеляла във зората от мечти.

 

Докосната от полъха на вятъра,

изпила стоновете на дъжда,

Земята обградила галактически,

в утробата си приютила е духа.

 

Изписала поредните си мисли,

не пощадила чувства... светлина,

живееща съвсем самичка...

във своя дом на края на света.

 

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??