17 янв. 2008 г., 11:43

Мълчаливото момче

927 0 12
Потърси го в звука на Балкана,
в тишината на морската шир...
И в небесната облачна пяна
той навярно добре се е скрил...

Тишина му е, знай, наметало...
Птици Феникс са двете очи...
Но ранено, сърцето замряло
до любов зачервено тупти...

Неизвестното в тебе го плаши.
Свойта болка избрал е за кръст.
Не сълзи, с бели лебеди плаче,
щом изплуват, превръщат се в пръст...

Намери го и дай му мечтите.
Любовта си, момиче, му дай.
Преплетете ли вие съдбите,
ще превърнете Ада във Рай.

А гласът, като ехо камбанен,
възкресен от теб, ще тече...
Във легендите то ще остане,
мълчаливото твое момче...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, това е разкош!
    Ще си го копна, ако не възразяваш.
  • Още един от прекрасните ти стихове, които минават през сърцето...за да останат там! Поздравления, Вальо!!!
  • Този ти стих ме разби тотално!Нямам думи,с които да изразя усещането,което ми донесе!Надявам се,че Рая е навсякъде около теб,Вальо!Ти го заслужаваш!
  • Наистина като легенда се носи стиха ти!
    Прекрасен е! Поздрав!
  • Красиво е ..

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...