Мълчаливото момче
в тишината на морската шир...
И в небесната облачна пяна
той навярно добре се е скрил...
Тишина му е, знай, наметало...
Птици Феникс са двете очи...
Но ранено, сърцето замряло
до любов зачервено тупти...
Неизвестното в тебе го плаши.
Свойта болка избрал е за кръст.
Не сълзи, с бели лебеди плаче,
щом изплуват, превръщат се в пръст...
Намери го и дай му мечтите.
Любовта си, момиче, му дай.
Преплетете ли вие съдбите,
ще превърнете Ада във Рай.
А гласът, като ехо камбанен,
възкресен от теб, ще тече...
Във легендите то ще остане,
мълчаливото твое момче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
