Jan 17, 2008, 11:43 AM

Мълчаливото момче 

  Poetry » Love
788 0 12
Потърси го в звука на Балкана,
в тишината на морската шир...
И в небесната облачна пяна
той навярно добре се е скрил...

Тишина му е, знай, наметало...
Птици Феникс са двете очи...
Но ранено, сърцето замряло
до любов зачервено тупти...

Неизвестното в тебе го плаши.
Свойта болка избрал е за кръст.
Не сълзи, с бели лебеди плаче,
щом изплуват, превръщат се в пръст...

Намери го и дай му мечтите.
Любовта си, момиче, му дай.
Преплетете ли вие съдбите,
ще превърнете Ада във Рай.

А гласът, като ехо камбанен,
възкресен от теб, ще тече...
Във легендите то ще остане,
мълчаливото твое момче...


© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • О, това е разкош!
    Ще си го копна, ако не възразяваш.
  • Още един от прекрасните ти стихове, които минават през сърцето...за да останат там! Поздравления, Вальо!!!
  • Този ти стих ме разби тотално!Нямам думи,с които да изразя усещането,което ми донесе!Надявам се,че Рая е навсякъде около теб,Вальо!Ти го заслужаваш!
  • Наистина като легенда се носи стиха ти!
    Прекрасен е! Поздрав!
  • Красиво е ..
  • Приказно е!!!
  • Поздравления!Силен стих!!!
  • Красива мъжка поезия.
    с обич, поете.
  • Хубав стих!Браво!
  • Много добре, само че не е достатъчно момичето да поиска да му даде мечтите си, любовта и съдбата си..... не е достатъчно, необходимо е и "мълчаливото момче" да иска, да обича именно това момиче..иначе.....имаме само едно мълчаливо момче и едно натрапващо се, отхвърлено момиче...но все пак много е хубаво стихчето
  • Много хубаво стихотворение !Браво!
  • Прекрасно творение,което ме докосва по неповторим начин!Поздрав от мен!
Random works
: ??:??