Jan 17, 2008, 11:43 AM

Мълчаливото момче

Poetry » Love

925 0 12

Потърси го в звука на Балкана,
в тишината на морската шир...
И в небесната облачна пяна
той навярно добре се е скрил...

Тишина му е, знай, наметало...
Птици Феникс са двете очи...
Но ранено, сърцето замряло
до любов зачервено тупти...

Неизвестното в тебе го плаши.
Свойта болка избрал е за кръст.
Не сълзи, с бели лебеди плаче,
щом изплуват, превръщат се в пръст...

Намери го и дай му мечтите.
Любовта си, момиче, му дай.
Преплетете ли вие съдбите,
ще превърнете Ада във Рай.

А гласът, като ехо камбанен,
възкресен от теб, ще тече...
Във легендите то ще остане,
мълчаливото твое момче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Албиция (Йорданка Гецова)

О, това е разкош!
Ще си го копна, ако не възразяваш.

2008-01-20T14:35:35+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Още един от прекрасните ти стихове, които минават през сърцето...за да останат там! Поздравления, Вальо!!!

2008-01-18T11:25:59+02:00
NINYA (Марияна Георгиева)

Този ти стих ме разби тотално!Нямам думи,с които да изразя усещането,което ми донесе!Надявам се,че Рая е навсякъде около теб,Вальо!Ти го заслужаваш!

2008-01-17T20:02:51+02:00
darisss (Дарина Шопова)

Наистина като легенда се носи стиха ти!
Прекрасен е! Поздрав!

2008-01-17T13:10:53+02:00
Dani4ka (ДаНи)

Красиво е ..

2008-01-17T13:10:36+02:00