17 ene 2008, 11:43

Мълчаливото момче

931 0 12
Потърси го в звука на Балкана,
в тишината на морската шир...
И в небесната облачна пяна
той навярно добре се е скрил...

Тишина му е, знай, наметало...
Птици Феникс са двете очи...
Но ранено, сърцето замряло
до любов зачервено тупти...

Неизвестното в тебе го плаши.
Свойта болка избрал е за кръст.
Не сълзи, с бели лебеди плаче,
щом изплуват, превръщат се в пръст...

Намери го и дай му мечтите.
Любовта си, момиче, му дай.
Преплетете ли вие съдбите,
ще превърнете Ада във Рай.

А гласът, като ехо камбанен,
възкресен от теб, ще тече...
Във легендите то ще остане,
мълчаливото твое момче...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, това е разкош!
    Ще си го копна, ако не възразяваш.
  • Още един от прекрасните ти стихове, които минават през сърцето...за да останат там! Поздравления, Вальо!!!
  • Този ти стих ме разби тотално!Нямам думи,с които да изразя усещането,което ми донесе!Надявам се,че Рая е навсякъде около теб,Вальо!Ти го заслужаваш!
  • Наистина като легенда се носи стиха ти!
    Прекрасен е! Поздрав!
  • Красиво е ..

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...