26 авг. 2020 г., 19:13

Мълчаливото небе 

  Поэзия » Пейзажная
1003 2 2

Днес небето бе сгушено под покрива на сгъстената облачна бяла конститенция.

Движението на въздуха бе неуловимо.

Като че ли нищо не мърдаше.

Сърдити и унили бяха всички небесни обекти.

 

Температурата беше висока.

Водата се нагорещи и придаваше още по голяма изразност на това безмълвно топло време.

Дърветата бяха жадни ,но така и никой не разбра.

 

 

Тайното море беше застинало под 

сянката на пясъка.

Малките песъчинки ту се мокреха,

ту влизаха в нечие тяло.

Може би загатнаха какво ще стане.

А небето бе мълчаливо. 

Защото криеше предстоящата неукротима буря.

Не искаше да разваля настроението на красивата и необятна земна покривка.

© Elena Bojinova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??