26.08.2020 г., 19:13 ч.

Мълчаливото небе 

  Поезия » Пейзажна
1002 2 2

Днес небето бе сгушено под покрива на сгъстената облачна бяла конститенция.

Движението на въздуха бе неуловимо.

Като че ли нищо не мърдаше.

Сърдити и унили бяха всички небесни обекти.

 

Температурата беше висока.

Водата се нагорещи и придаваше още по голяма изразност на това безмълвно топло време.

Дърветата бяха жадни ,но така и никой не разбра.

 

 

Тайното море беше застинало под 

сянката на пясъка.

Малките песъчинки ту се мокреха,

ту влизаха в нечие тяло.

Може би загатнаха какво ще стане.

А небето бе мълчаливо. 

Защото криеше предстоящата неукротима буря.

Не искаше да разваля настроението на красивата и необятна земна покривка.

© Elena Bojinova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??