Мълчаливото небе
Днес небето бе сгушено под покрива на сгъстената облачна бяла конститенция.
Движението на въздуха бе неуловимо.
Като че ли нищо не мърдаше.
Сърдити и унили бяха всички небесни обекти.
Температурата беше висока.
Водата се нагорещи и придаваше още по голяма изразност на това безмълвно топло време.
Дърветата бяха жадни ,но така и никой не разбра.
Тайното море беше застинало под
сянката на пясъка.
Малките песъчинки ту се мокреха,
ту влизаха в нечие тяло.
Може би загатнаха какво ще стане.
А небето бе мълчаливо.
Защото криеше предстоящата неукротима буря.
Не искаше да разваля настроението на красивата и необятна земна покривка.
© Elena Bojinova All rights reserved.
